24 мар. 2014 г., 00:09

хм

1.1K 0 4

Трудно се преглъщат тези сълзи

- тежки капчици неволни.

Сребърно блещукат ми по пръстите

и мечтите ми оказват се оловни.

 

Аз не съм оловният войник,

ала с него много си приличаме,

любовта прегърна ни с камшик.

Огнен бич напомни, че обичаш ме.

 

Нямам нищо повече от нищо,

само трудни мисли във главата,

пълна със неизживяни мигове,

миговете неугодни на съдбата.

 

Не искам нищо повече от "Теб",

ала и по-малкото от "Теб" неща,

искам само да съм хляб и мед

по усмивката ти да се разтека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Носталгин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...