хм
Трудно се преглъщат тези сълзи
- тежки капчици неволни.
Сребърно блещукат ми по пръстите
и мечтите ми оказват се оловни.
Аз не съм оловният войник,
ала с него много си приличаме,
любовта прегърна ни с камшик.
Огнен бич напомни, че обичаш ме.
Нямам нищо повече от нищо,
само трудни мисли във главата,
пълна със неизживяни мигове,
миговете неугодни на съдбата.
Не искам нищо повече от "Теб",
ала и по-малкото от "Теб" неща,
искам само да съм хляб и мед
по усмивката ти да се разтека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Носталгин Всички права запазени
