27 апр. 2008 г., 21:58

Ходим в сън

1.1K 0 11
Ходим в сън в необятна галерия
от пророчески, живи картини
и напразно живота си мерим -
колко глухо, безцелно ще мине;

как усърдно, безцелно затрупан,
ден след ден си натрупва ръждата -
катинарът на всички табута,
от които изсъхва душата.

Колко много светци си пропуснал
в календара си, Господи мили!
Людоеди с кръвта им закусват
с изцедените нерви и сили.

И напразно се питаме вече:
"Докога ще е раят заключен?"
Много истини спят - неизречени,
а словата за бунт - ненаучени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
  • Интересно е !
  • Прекрасно!!!И истинско...Браво!
  • Мила Кети, от нас зависи да не се натрупва ръжда и да разчупим катинара на табутата. Прекрасно го каза Веселин - да потърсим ключа в себе си. А иначе стихотворението е много хубаво, кара те да се замислиш...
  • Определено ми хареса. Не бихме ли могли да потърсим ключа в нас например, а не да чакаме някой да ни отключи и да ни покани наготово. Поне ще знаем че сме опитали, вместо са седим и да се вайкаме. Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...