Ходим в сън
от пророчески, живи картини
и напразно живота си мерим -
колко глухо, безцелно ще мине;
как усърдно, безцелно затрупан,
ден след ден си натрупва ръждата -
катинарът на всички табута,
от които изсъхва душата.
Колко много светци си пропуснал
в календара си, Господи мили!
Людоеди с кръвта им закусват
с изцедените нерви и сили.
И напразно се питаме вече:
"Докога ще е раят заключен?"
Много истини спят - неизречени,
а словата за бунт - ненаучени...
© Кети Рашева All rights reserved.