3 дек. 2006 г., 00:32

Хора...

818 0 1
Обичаме, презираме и мразим.
Останаха ли истинските хора?
В сърцата си и късче доброта не пазим,
къде и в кой да търсиме опора?
Проблеми, проблеми и пак!
Егоизъм и болка... Дотам.
Нима най - тъмена е личният мрак,
има ли разбиране, вече не знам.
Лъжи и псувни... И омраза.
Забързани, нервни и зли.
Да бъдем такива - кой ни наказа,
кой добротата в света ни уби?
Не можем вече дори да прощаваме.
Душите грешни в Ада ще горят,
затова, че злото нивга не забравяме,
че без да сме простили искаме да ни простят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Терзийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...