Dec 3, 2006, 12:32 AM

Хора...

  Poetry
819 0 1
Обичаме, презираме и мразим.
Останаха ли истинските хора?
В сърцата си и късче доброта не пазим,
къде и в кой да търсиме опора?
Проблеми, проблеми и пак!
Егоизъм и болка... Дотам.
Нима най - тъмена е личният мрак,
има ли разбиране, вече не знам.
Лъжи и псувни... И омраза.
Забързани, нервни и зли.
Да бъдем такива - кой ни наказа,
кой добротата в света ни уби?
Не можем вече дори да прощаваме.
Душите грешни в Ада ще горят,
затова, че злото нивга не забравяме,
че без да сме простили искаме да ни простят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...