3.12.2006 г., 0:32

Хора...

815 0 1
Обичаме, презираме и мразим.
Останаха ли истинските хора?
В сърцата си и късче доброта не пазим,
къде и в кой да търсиме опора?
Проблеми, проблеми и пак!
Егоизъм и болка... Дотам.
Нима най - тъмена е личният мрак,
има ли разбиране, вече не знам.
Лъжи и псувни... И омраза.
Забързани, нервни и зли.
Да бъдем такива - кой ни наказа,
кой добротата в света ни уби?
Не можем вече дори да прощаваме.
Душите грешни в Ада ще горят,
затова, че злото нивга не забравяме,
че без да сме простили искаме да ни простят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...