Има хора, които
обичат живота
широк и просторен.
Хора, обърнали
поглед нагоре.
Има хора, които
са не само
очи и ръце,
но и рамо.
Има хора, които
познават гласа на реките.
Или хора, които
с дървета говорят.
Има хора, които
са тъй построени,
че виждат в човека
красиви Вселени.
Има хора,
които обичат.
Тези хора наричам
Блажени.
Има и хора, които
все чоплят рани
или простират
пранета непрани.
Има хора, които
са с кухи гърди
и с погледи празни,
а битът им горчи.
И отглеждат под
скалпа си само
зарази.
Има хора, които
са като вериги.
Или хора-
забранителни знаци.
За тези хора
пространството
с въздух
съвсем нищо
не значи.
Има хора и хора.
Дано ми простите,
но тези - последните
ги наричам
Горките.
© Миглена Цветкова Все права защищены