11 дек. 2014 г., 17:51  

Хора и пътища

506 0 7

В живота си съм бил със много хора

и с тях във обща работа съм бил.

За мене те са били и опора,

и времето със тях не съм убил.

 

Но идват те при мен и си отиват...

И тръгваха си те по своя път.

И даже спомените ни изстиват

преди и чувствата ни да заспят.

 

И аз по своя път така съм тръгвал

и съм се срещал с хора пак добри.

Със нови връзки съм се пак обвързвал.

Не виждах, че косата ми сребри.

 

А само моите си близки вкъщи

остават винаги до мен и с мен.

И в пътищата ни едни и същи

живота ми стои непроменен.

 

Ще бъде все със всичките до края –

със този скъп и близък мой народ.

Защото ще се видиме във Рая...

Смъртта е раждане за друг живот!

 

П.П. По текста на това стихотворение е написана музика

        от Николай Качаров. Торино, Италия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Богат човек си, Колич!
    Поздрав!
  • Благодаря,Приятели, за посещението, коментариите и дадената оценка!
    Приятно ми е да знам,че харесвате написаното!Желая ви здраве и хубава вечер!
  • Поздрави, Колич!
    Топлота и човещина има в твоите думи!
  • Чудесен стих ,Никола!Силен и въздействащ финал!

    "Защото ще се видиме във Рая...
    Смъртта е раждане за друг живот!"

    Поздравявам те! Бъди здрав и приятен ден!
  • Като в песента...!!!
    "Хора и улици, свят като свят -
    и тръгва си всеки по - своя път."

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...