11.12.2014 г., 17:51  

Хора и пътища

501 0 7

В живота си съм бил със много хора

и с тях във обща работа съм бил.

За мене те са били и опора,

и времето със тях не съм убил.

 

Но идват те при мен и си отиват...

И тръгваха си те по своя път.

И даже спомените ни изстиват

преди и чувствата ни да заспят.

 

И аз по своя път така съм тръгвал

и съм се срещал с хора пак добри.

Със нови връзки съм се пак обвързвал.

Не виждах, че косата ми сребри.

 

А само моите си близки вкъщи

остават винаги до мен и с мен.

И в пътищата ни едни и същи

живота ми стои непроменен.

 

Ще бъде все със всичките до края –

със този скъп и близък мой народ.

Защото ще се видиме във Рая...

Смъртта е раждане за друг живот!

 

П.П. По текста на това стихотворение е написана музика

        от Николай Качаров. Торино, Италия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Богат човек си, Колич!
    Поздрав!
  • Благодаря,Приятели, за посещението, коментариите и дадената оценка!
    Приятно ми е да знам,че харесвате написаното!Желая ви здраве и хубава вечер!
  • Поздрави, Колич!
    Топлота и човещина има в твоите думи!
  • Чудесен стих ,Никола!Силен и въздействащ финал!

    "Защото ще се видиме във Рая...
    Смъртта е раждане за друг живот!"

    Поздравявам те! Бъди здрав и приятен ден!
  • Като в песента...!!!
    "Хора и улици, свят като свят -
    и тръгва си всеки по - своя път."

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...