11.12.2014 г., 17:51  

Хора и пътища

502 0 7

В живота си съм бил със много хора

и с тях във обща работа съм бил.

За мене те са били и опора,

и времето със тях не съм убил.

 

Но идват те при мен и си отиват...

И тръгваха си те по своя път.

И даже спомените ни изстиват

преди и чувствата ни да заспят.

 

И аз по своя път така съм тръгвал

и съм се срещал с хора пак добри.

Със нови връзки съм се пак обвързвал.

Не виждах, че косата ми сребри.

 

А само моите си близки вкъщи

остават винаги до мен и с мен.

И в пътищата ни едни и същи

живота ми стои непроменен.

 

Ще бъде все със всичките до края –

със този скъп и близък мой народ.

Защото ще се видиме във Рая...

Смъртта е раждане за друг живот!

 

П.П. По текста на това стихотворение е написана музика

        от Николай Качаров. Торино, Италия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Богат човек си, Колич!
    Поздрав!
  • Благодаря,Приятели, за посещението, коментариите и дадената оценка!
    Приятно ми е да знам,че харесвате написаното!Желая ви здраве и хубава вечер!
  • Поздрави, Колич!
    Топлота и човещина има в твоите думи!
  • Чудесен стих ,Никола!Силен и въздействащ финал!

    "Защото ще се видиме във Рая...
    Смъртта е раждане за друг живот!"

    Поздравявам те! Бъди здрав и приятен ден!
  • Като в песента...!!!
    "Хора и улици, свят като свят -
    и тръгва си всеки по - своя път."

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...