25 мар. 2011 г., 22:10

Хора-прасета

642 0 1

"Хора-прасета"

Поколение от неми роби
кланя се на злобен бог -
алчни и ограничени сноби,
следващи закон жесток.

Покорно сложили главите си
на палача под сърпа,
зазидали сами душите си
във стената на плача.

Това са хора в костюми,
хора-прасета,
хора с куршуми,
на мъртва планета. 
 
Кариеристи, лакеи и курви -
всички са в кюпа и всички са квит,
стегнати здраво с хомоти и върви -
хищният идол вече е сит.

А бедните страдат, умират от глад,
затъва в помия нашият свят,
с жестокост и измама властта е завзета,
Земята е кочина за хора-прасета...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...