11 дек. 2011 г., 22:52

Хората

1.1K 0 3

Хората искат да бъда обичани,

да бъдат ценени,

подкрепяни, благословени дори.

Хората искат да имат всичко,

да имат пари, да имат къщи, да имат коли.

Искат любов, и щастие искат.

Искат реалност, а не мечти.

Хората казват, че дават,

а не получават.

И се ядосват, и изричат милиони лъжи.

Хората знаят само да искат

и да не питат...

кой как е, какво в себе си таи.

Хората знаят да плачат,

да псуват, да удрят и още...

хората знаят как от болка да се влачат,

но усмивка трудно дават все още.

Хората знаят да лъжат, да не говорят,

да таят всичко в душите си празни.

Знаят да вземат от другия,

в замяна да дават,

така е по-лесно. Това повече ги блазни.

Хората са странни.

Те искат и когато получат,

се радват ден-два и после

захвърлят всичко

и искат все по-ново и по-ново.

И рядко се замислят за чувствата чужди,

за болката, която неблагодарството носи.

И приемат за даденост всичко и всеки.

Щом е доказал, че винаги ще е там

и го забравя, защото е свикнал

да бъде близо, дори когато вече не е потребен.


Хората са неблагодарни.

Ненаситни. Двулични дори.

Хората са мълчаливи и потайни,

защото да бъдеш човек боли.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • За съжаление има и такива... Така е трудно да се комуникира с тях, когато ти се налага!
  • Тъжно !Има голяма доза истина в думите ти!Но има и добри хора, с добри сърца, които помагат , обичат и даряват!Не губи вярата си в хората!Харесах стиха ти!Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...