Хората искат да бъда обичани,
да бъдат ценени,
подкрепяни, благословени дори.
Хората искат да имат всичко,
да имат пари, да имат къщи, да имат коли.
Искат любов, и щастие искат.
Искат реалност, а не мечти.
Хората казват, че дават,
а не получават.
И се ядосват, и изричат милиони лъжи.
Хората знаят само да искат
и да не питат...
кой как е, какво в себе си таи.
Хората знаят да плачат,
да псуват, да удрят и още...
хората знаят как от болка да се влачат,
но усмивка трудно дават все още.
Хората знаят да лъжат, да не говорят,
да таят всичко в душите си празни.
Знаят да вземат от другия,
в замяна да дават,
така е по-лесно. Това повече ги блазни.
Хората са странни.
Те искат и когато получат,
се радват ден-два и после
захвърлят всичко
и искат все по-ново и по-ново.
И рядко се замислят за чувствата чужди,
за болката, която неблагодарството носи.
И приемат за даденост всичко и всеки.
Щом е доказал, че винаги ще е там
и го забравя, защото е свикнал
да бъде близо, дори когато вече не е потребен.
Хората са неблагодарни.
Ненаситни. Двулични дори.
Хората са мълчаливи и потайни,
защото да бъдеш човек боли.
© Грета Ганчева All rights reserved.