Петра (Петя Цонева)
45 158
6 июн. 2019 г., 13:59

Хората с крила 

  Поэзия » Другая
797 7 7

За да летиш, крила не са ти нужни,
тъй както няма нужда от очите,
за да запалят залез теменужен
слепците с длан и с длан да го обичат.

 

Когато тича куцият по слога,
разстлан дълбоко в очните му ями,
нозете му са мълнии на Бога.
И няма друг такъв възкръснал. Няма!

 

А хората с криле, които още
прелитат като огнени комети,
веригите си носят денонощно,
прегризани до корен от сърцето.

 

Те нямат ни нозе, ни скут за двама,
ни длан, в която друга длан да топли.
Но стръмният им път в кардиограма
реди звезди на рамо на циклопи.

 

Реди звезди и после ги взривява,
и пада дъжд от камъни и свила.
Понеже с небесата се сражават
родените на този свят безкрили.
 

© Петя Цонева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??