Хората с крила
За да летиш, крила не са ти нужни,
тъй както няма нужда от очите,
за да запалят залез теменужен
слепците с длан и с длан да го обичат.
Когато тича куцият по слога,
разстлан дълбоко в очните му ями,
нозете му са мълнии на Бога.
И няма друг такъв възкръснал. Няма!
А хората с криле, които още
прелитат като огнени комети,
веригите си носят денонощно,
прегризани до корен от сърцето.
Те нямат ни нозе, ни скут за двама,
ни длан, в която друга длан да топли.
Но стръмният им път в кардиограма
реди звезди на рамо на циклопи.
Реди звезди и после ги взривява,
и пада дъжд от камъни и свила.
Понеже с небесата се сражават
родените на този свят безкрили.
© Петя Цонева All rights reserved.
