16 мар. 2008 г., 19:03

Хората сме ние

816 0 1
(Една изповед на механиката и скалпелите)

Движим се във своите костюми от лъжи,
облечени сме в своята омраза
и мразим някак дълго да вали,
изкуствени сме, някой ни го каза.

Хората сме ние и ще бъдем!
Гордо крачим в собствената кал.
Вечност мина - вечност ще отиде,
пак ще влачим в пясък сал.

"Движим се"- механикa и скалпел,
всичко живо е измислен дух
и няма важно - слънцето е сиво,
хората сме ние - липсваше ни слух.

14.03.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....