Mar 16, 2008, 7:03 PM

Хората сме ние

  Poetry
821 0 1
(Една изповед на механиката и скалпелите)

Движим се във своите костюми от лъжи,
облечени сме в своята омраза
и мразим някак дълго да вали,
изкуствени сме, някой ни го каза.

Хората сме ние и ще бъдем!
Гордо крачим в собствената кал.
Вечност мина - вечност ще отиде,
пак ще влачим в пясък сал.

"Движим се"- механикa и скалпел,
всичко живо е измислен дух
и няма важно - слънцето е сиво,
хората сме ние - липсваше ни слух.

14.03.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...