(Една изповед на механиката и скалпелите)

Движим се във своите костюми от лъжи,
облечени сме в своята омраза
и мразим някак дълго да вали,
изкуствени сме, някой ни го каза.

Хората сме ние и ще бъдем!
Гордо крачим в собствената кал.
Вечност мина - вечност ще отиде,
пак ще влачим в пясък сал.

"Движим се"- механикa и скалпел,
всичко живо е измислен дух
и няма важно - слънцето е сиво,
хората сме ние - липсваше ни слух.

14.03.2008г.