(Една изповед на механиката и скалпелите)
Движим се във своите костюми от лъжи,
облечени сме в своята омраза
и мразим някак дълго да вали,
изкуствени сме, някой ни го каза.
Хората сме ние и ще бъдем!
Гордо крачим в собствената кал.
Вечност мина - вечност ще отиде,
пак ще влачим в пясък сал.
"Движим се"- механикa и скалпел,
всичко живо е измислен дух
и няма важно - слънцето е сиво, ...