13 сент. 2008 г., 12:30

Хоризонт

1K 0 13
 

Не рови в океана на времето,

не търси във сърцето вина.

Изживей епизода на ценното

по сценарий на щедра съдба.

 

Отвори календара на утрото

и отпий с жадни устни роса.

Заличи голотата на тъмното

и неспирния вой на греха.

 

Заключи дефилето на дявола

и хвърли надълбоко ключа.

Покажи на душата,забравила

на зората прекрасна лъча.

 

Прегърни хоризонта на слънцето

и частица любов откъсни.

Посади във градината зрънцето

и щастливия ден посрещни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Онтимизъм от една поетична душа!!!Поздрави!!!
  • Истински са думите ти... красиви са!!!
  • Чудесен стих, много ми хареса!
    Поздрави!
  • Страхотен ритъм! Много мъдрост! Силно въздействие!
    Прекрасен... прекрасен стих! Копирам в "Любими стихове".
    Сърдечен поздрав, Нати!
  • Изживей епизода на ценното
    по сценарий на щедра съдба.

    Тя, съдбата режисира живота ни, нека ти носи светли мигове на обич, Наташа.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...