2 апр. 2024 г., 11:22

Хоризонти

317 0 0

       Х О Р И З О Н Т И

 

Когато бях малко момче,

мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,

този откъс сега от това безбрежно небе,

ме връща в скъпи спомени от минали срещи.

 

Пораствайки ние губим милите детски илюзии

за ония малки,красиви,чаровни неща...,

потъващи в ежедневието отрудено,

погрозняват парадигмите за света.

 

Ъгълът не е вече същият,

що пречупва нюансите светлина

с мъничките ни стъпчици

към непокварената детска душа.

 

Тия малки човечета

ни връщат неопетнената красота

и с милите ръчички,крачета

ни повеждат към неповторимото,вечно сега.

 

29.03.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...