Apr 2, 2024, 11:22 AM

Хоризонти

  Poetry
318 0 0

       Х О Р И З О Н Т И

 

Когато бях малко момче,

мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,

този откъс сега от това безбрежно небе,

ме връща в скъпи спомени от минали срещи.

 

Пораствайки ние губим милите детски илюзии

за ония малки,красиви,чаровни неща...,

потъващи в ежедневието отрудено,

погрозняват парадигмите за света.

 

Ъгълът не е вече същият,

що пречупва нюансите светлина

с мъничките ни стъпчици

към непокварената детска душа.

 

Тия малки човечета

ни връщат неопетнената красота

и с милите ръчички,крачета

ни повеждат към неповторимото,вечно сега.

 

29.03.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...