2.04.2024 г., 11:22

Хоризонти

319 0 0

       Х О Р И З О Н Т И

 

Когато бях малко момче,

мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,

този откъс сега от това безбрежно небе,

ме връща в скъпи спомени от минали срещи.

 

Пораствайки ние губим милите детски илюзии

за ония малки,красиви,чаровни неща...,

потъващи в ежедневието отрудено,

погрозняват парадигмите за света.

 

Ъгълът не е вече същият,

що пречупва нюансите светлина

с мъничките ни стъпчици

към непокварената детска душа.

 

Тия малки човечета

ни връщат неопетнената красота

и с милите ръчички,крачета

ни повеждат към неповторимото,вечно сега.

 

29.03.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...