2 abr 2024, 11:22

Хоризонти

  Poesía
316 0 0

       Х О Р И З О Н Т И

 

Когато бях малко момче,

мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,

този откъс сега от това безбрежно небе,

ме връща в скъпи спомени от минали срещи.

 

Пораствайки ние губим милите детски илюзии

за ония малки,красиви,чаровни неща...,

потъващи в ежедневието отрудено,

погрозняват парадигмите за света.

 

Ъгълът не е вече същият,

що пречупва нюансите светлина

с мъничките ни стъпчици

към непокварената детска душа.

 

Тия малки човечета

ни връщат неопетнената красота

и с милите ръчички,крачета

ни повеждат към неповторимото,вечно сега.

 

29.03.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...