Хоризонтът грее в розово
Поредно утро с блудкав вкус на делници,
посрещащо последните звезди.
Пак нова битка с вятърните мелници
и бързане в утъпкани следи...
Дъжим се, сякаш правим нещо истинско
и сякаш всичко важно е в света,
а мислите ни - дразнещо разплискани
по дребни, незначителни неща.
Работен ритъм, графици и срокове -
живот, изгубен в хорската тълпа,
без ми дори за жизнените сокове
и разговор с кристалната зора.
По изгрев, хоризонтът грее в розово,
синигерче подсвирква с весел глас
и пита ни "за слънцето готови ли
сте, хора?" Крие мъничък компас
в гърдите си и сочи ни посоката
към смях и светлина, към светове,
събрали в топла шепа най-високите,
а най-гостоприемни върхове.
Пореден ден. Не ни се пее, писва ни,
но малкото синигерче тупти
в сърцата ни и буди ни за чистата,
божествена вселена на мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
