ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
9 апр. 2013 г., 09:42

Храм 

  Поэзия » Любовная
741 0 6


Старея бавно... като празен храм,
в очакване на твоята молитва.
Изграждам се от грешките си сам
и камъни да са в зида ми свикнах.

Извивам гръб над всяка суета,
пречиствам се от миналите страсти,
дарявам миг духовна свобода,
ала все търся споделено щастие.

С онази изповед, голямата,
в разплакани очи - дошла без думи,
тя цял живот тежи на рамото -
товар е смазващ и така безумен.

Сърцето си отворих за олтар,
а символът на прага ми е - птица...
и чакам те - от боговете дар,
бъди на вярата ми в тебе жрица.


ekstasis

© Михаил Цветански Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??