Умрях си гладен,
лист прелистих.
Претупах.
Всичко закопах.
Лежейки в гроба аз си мислих,
че ситен със живота бях.
Така и беше, на посребрено блюдо беше
преподнесен асортиментът мил по джоба мой.
Тъй се наядох, чак умът ми стана тесен
неподлежащ за мисли, ярост, бой.
Но днеска аз ще Ви нахраня,
готвачът винаги ще бъда аз.
Светът по мой вкус ще подправя,
над ножа аз ще имам власт!
© Момчето отАндалусия Все права защищены