Умрях си гладен,
лист прелистих.
Претупах.
Всичко закопах.
Лежейки в гроба аз си мислих,
че ситен със живота бях.
Така и беше, на посребрено блюдо беше
преподнесен асортиментът мил по джоба мой.
Тъй се наядох, чак умът ми стана тесен
неподлежащ за мисли, ярост, бой.
Но днеска аз ще Ви нахраня,
готвачът винаги ще бъда аз.
Светът по мой вкус ще подправя,
над ножа аз ще имам власт!
© Момчето отАндалусия All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
