Умрях си гладен,
лист прелистих.
Претупах.
Всичко закопах.
Лежейки в гроба аз си мислих,
че ситен със живота бях.
Така и беше, на посребрено блюдо беше
преподнесен асортиментът мил по джоба мой.
Тъй се наядох, чак умът ми стана тесен
неподлежащ за мисли, ярост, бой.
Но днеска аз ще Ви нахраня,
готвачът винаги ще бъда аз.
Светът по мой вкус ще подправя,
над ножа аз ще имам власт!
© Момчето отАндалусия All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
