Dec 7, 2013, 8:23 PM  

Храна 

  Poetry
632 0 2

 

Умрях си гладен,

лист прелистих.

Претупах. 

Всичко закопах.

Лежейки в гроба аз си мислих,

че ситен със живота бях.


Така и беше, на посребрено блюдо беше

преподнесен асортиментът мил по джоба мой.

Тъй се наядох, чак умът ми стана тесен

неподлежащ за мисли, ярост, бой.


Но днеска аз ще Ви нахраня,

готвачът винаги ще бъда аз.

Светът по мой вкус ще подправя,

над ножа аз ще имам власт!


© Момчето отАндалусия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??