Храна на Дявола
да палят дива ревност в мене.
Събрали са се - хвърлят зарове,
кой душата ми да вземе.
Избягаха ми всички ангели.
Обърнаха ми гръб крилатите.
Защо си тръгват? Някой знае ли?
Зарязаха ме на рогатите.
Събрали са се всичките ми дяволи,
храна за тях съм - бедната душа!
... че нямам истини останали...
... и сам отвътре се руша!
Избягаха ми ангелите „честни" -
цветето поникнало във мен увехна!
Сърцето ми не пее вече песни.
Във него дупка е... и Адът там отекна.
Събрали са се всичките ми дяволи,
душа да търсят в празно наметало.
Нека търсят! - дяволи ги взели.
Душата ми избяга с твойто тяло!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константинов Все права защищены
