Христо 2.0

24 сент. 2005 г., 15:32

Поэзия

971 0 0

Едни въпросчета ми се въртят
не искат да се спрат.
Като пушек в очите ми сълзят
и в мозъка ми те пълзят.

Например...кажи: да обичаш много
прави ли те лош,
а да играеш пого -
касапин с нож?

Да рисувам сините ти очи
сигурно е престъпление,
а когато имаш изкуствени сълзи
сигурно е от съжаление.

Кажи - майка ти ли те спря?
Нов приятел ли ти срЕщна?
Симпатията ти към ли умря
или обичта ми ти стана смЕшна?

Едно време имаше приказка една,
но с времето приказката се обърнА:
*"...и път да има, те ще се спрат,
ако ще и двамата по него да вървят..."

*
"Козият Рог"
"..вървят ли двама по този път
и път да няма не ще се спрат.."

Христо 2.0

Свързани произведения

Комментарии

Предложения