Христо 2.0
не искат да се спрат.
Като пушек в очите ми сълзят
и в мозъка ми те пълзят.
Например...кажи: да обичаш много
прави ли те лош,
а да играеш пого -
касапин с нож?
Да рисувам сините ти очи
сигурно е престъпление,
а когато имаш изкуствени сълзи
сигурно е от съжаление.
Кажи - майка ти ли те спря?
Нов приятел ли ти срЕщна?
Симпатията ти към ли умря
или обичта ми ти стана смЕшна?
Едно време имаше приказка една,
но с времето приказката се обърнА:
*"...и път да има, те ще се спрат,
ако ще и двамата по него да вървят..."
*
"Козият Рог"
"..вървят ли двама по този път
и път да няма не ще се спрат.."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Иванов Всички права запазени