Тих Бял Дунав пак бунтовно блести,
Христо Ботев с храбри четници лети,
да избави милите си братя и сестри,
от османските зли многолики беди,
да възкръсне дръзко българския род,
от петвековния черен робски гроб.
Пеят бурните вълни безсмъртна песен,
звезден танц се вихри в свода небесен,
Балканът бяла молитва пламенно реди:
"Господи, нека правдата победи!"
И днес, когато светъл юнски дъжд вали,
от святата им саможертва тишината боли, ...