Тих Бял Дунав пак бунтовно блести,
Христо Ботев с храбри четници лети,
да избави милите си братя и сестри,
от османските зли многолики беди,
да възкръсне дръзко българския род,
от петвековния черен робски гроб.
Пеят бурните вълни безсмъртна песен,
звезден танц се вихри в свода небесен,
Балканът бяла молитва пламенно реди:
"Господи, нека правдата победи!"
И днес, когато светъл юнски дъжд вали,
от святата им саможертва тишината боли, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up