Хронология на едно умиране
А ето, че се стъмва, няма как…
Небето за почивка се оттегля
от тъжния си, ежедневен кръговрат.
Една звезда игриво го замерва
със лъч надежда, че от утре, може би,
ще се събуди, без да го наболва хоризонта,
а джобът му, препълнен със мечти,
ще струва колкото преоценена нежност.
*
Но ето, че се стъмва, няма как…
Дори небетата заспиват непогалени!
Помръкнали, звездите също спят,
останали бездомни и нажалени.
И някак във протест се сипе дъжд
от светлина и мъка. В памет на небето,
във тази хронология на смърт,
във тази вечност, черна и проклета…
*
Небетата умират - ето, сбрах:
венчално було, блянове момински...
И хората умират като тях,
смъртта е болест в стадий на настинка.
А мене ме наболва хоризонта,
и ирисите стават все по-алени,
отново ще се съмва, няма как,
но хората умират непогалени…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Илиева Все права защищены
