Да страдам повече не мога.
(така си казвам всеки път).
Не си Ален Делон, или пък дрога,
не си живот, не си и смърт.
Да те обичам вече не желая.
(повтарям си го всеки ден).
Не си мъжът, за който да мечтая.
Не си мъжът за мен...
Да плача повече? Не, няма!
(това си обещавам пак).
Не си реален и не си измама...
Не си и светлина, и мрак...
Да страдам повече не мога.
(и някой, помня, бе написал)
Думи, които ще ме водят –
има ли значение, щом няма смисъл...
© Петя Терзийска Все права защищены