27.01.2010 г., 9:43

Хрумка...

Поезия » Любовна

1.2K 0 3

Да страдам повече не мога.
(така си казвам всеки път).
Не си Ален Делон, или пък дрога,
не си живот, не си и смърт.

Да те обичам вече не желая.
(повтарям си го всеки ден).
Не си мъжът, за който да мечтая.
Не си мъжът за мен...

Да плача повече? Не, няма!
(това си обещавам пак).
Не си реален и не си измама...
Не си и светлина, и мрак...

Да страдам повече не мога.
(и някой, помня, бе написал)
Думи, които ще ме водят –
има ли значение, щом няма смисъл...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

icohim (Христо Стоянов)

Наистина много добро! Поздрави!

2010-06-28T22:28:39+03:00
abandoned_girl (Петя Терзийска)

Благодаря ти искрено! Всеки сам оценява дали това, което чете докосва душата му или не... Аз знам само, че от моята душа е излязло и се радвам, че мога да го споделя с останалите Като теб, например!

2010-04-28T20:18:54+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Странно,че нямаш коментари и оценки.Стойностен е стихът ти! Поздрави.

2010-04-19T19:12:25+03:00