23 мар. 2025 г., 18:21

Хрумка

356 1 0



Ще се огледам в себе си.
Ще се потърся в мен.
Изящни, бели лебеди
танцуват в този ден.

Надиплените облаци
разкъсват лошотата.
Не става само с молене
да случим добротата.

От блясъка не виждам
как истината свети.
Не мога да завиждам
на смисъл и на цвете.

Не мога да желая
да виждам нереално.
Обичам да мечтая
за всичко идеално.

Себе си оглеждам,
а всъщност виждам всички.
Жива е надеждата
за смисъл без кавички...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...