23 мар. 2025 г., 18:21

Хрумка

359 1 0



Ще се огледам в себе си.
Ще се потърся в мен.
Изящни, бели лебеди
танцуват в този ден.

Надиплените облаци
разкъсват лошотата.
Не става само с молене
да случим добротата.

От блясъка не виждам
как истината свети.
Не мога да завиждам
на смисъл и на цвете.

Не мога да желая
да виждам нереално.
Обичам да мечтая
за всичко идеално.

Себе си оглеждам,
а всъщност виждам всички.
Жива е надеждата
за смисъл без кавички...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...