12 мар. 2007 г., 18:42  

Хрус, хрус

1.5K 0 3

ХРУС^2

 

Омръзна ми да се лутам, омръзна ми да се скитам.

Искам да се спъна и пльосна на нечий праг.

 

С метла от нейните коси, моля те, вземи ме замети.

Над камината, в панерче, ще седя, до пискливото канарче.

 

На топло, с мирис на дърва, ей тъй, без да мърдам, ще седя.

Но без да искам, не мога да устискам.

 

Понамигвам наляво, с дясното оче.

Така мога, пусни балада, нещо нежно, готино парче.

 

На масата, свещ гори, малко по малко се топи.

Защо седиш сама, ей това не мога да разбера?

 

Пиеш вино и какво сега?

Защо ме гледаш така?


Нещо в мен захрупка.

Оле, сдъвка ме: - Бисквитка, ти си моята бисквитка ;)

 

ХРУС!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисер Дръпничорапчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...