12.03.2007 г., 18:42  

Хрус, хрус

1.5K 0 3

ХРУС^2

 

Омръзна ми да се лутам, омръзна ми да се скитам.

Искам да се спъна и пльосна на нечий праг.

 

С метла от нейните коси, моля те, вземи ме замети.

Над камината, в панерче, ще седя, до пискливото канарче.

 

На топло, с мирис на дърва, ей тъй, без да мърдам, ще седя.

Но без да искам, не мога да устискам.

 

Понамигвам наляво, с дясното оче.

Така мога, пусни балада, нещо нежно, готино парче.

 

На масата, свещ гори, малко по малко се топи.

Защо седиш сама, ей това не мога да разбера?

 

Пиеш вино и какво сега?

Защо ме гледаш така?


Нещо в мен захрупка.

Оле, сдъвка ме: - Бисквитка, ти си моята бисквитка ;)

 

ХРУС!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...