12 мая 2011 г., 10:21

Хубава жена

972 0 0

Очите впивам в снагата стройна,

движейки се право срещу мен.

С коси развяти, със душа спокойна,

усмихна се, каза ми - Добър ден!

 

Почувствах се на седмото небе,

в сърцето силен огън забушува.

Искра любовна може би зове

моят ум в нея да изплува.

 

Запътих се след теб със стъпки тихи,

със риск да се изложа или не.

От поглед пръв със очи открити

обикнах те, прегъвам колене.

 

Главата си отметна със усмивка,

назад към мен погледна на шега.

Нима я следвах, без да се замислям

дали ще я спечеля или не!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...