Очите впивам в снагата стройна,
движейки се право срещу мен.
С коси развяти, със душа спокойна,
усмихна се, каза ми - Добър ден!
Почувствах се на седмото небе,
в сърцето силен огън забушува.
Искра любовна може би зове
моят ум в нея да изплува.
Запътих се след теб със стъпки тихи,
със риск да се изложа или не.
От поглед пръв със очи открити
обикнах те, прегъвам колене.
Главата си отметна със усмивка,
назад към мен погледна на шега.
Нима я следвах, без да се замислям
дали ще я спечеля или не!?
© Дончо Минчев Todos los derechos reservados