11 дек. 2008 г., 00:43

Хубавата Рита

856 0 19
 

ХУБАВАТА РИТА

 

С лице омайно,

свежо, като маргарита,

при мен, през лятото

пристигна Рита.

Усмихнах се,

от радост засиях,

да я прегърна нежно

аз тогава пожелах.

Тя беше чудна хубавица,

с руса,

къдрава косица.

Като светица бе добра.

Разтапях се,

щом чуех и гласа.

Но бързо лятото отмина

и от домът ми Рита си замина,

завърна се в градът голям,

а аз на село - пак останах сам!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вальо, идват празници...Не губи ни час на тази тема...хващай Джи-ес-ем-а! И весело изкарване!
  • Красив стих! Ще дойде пак, Вальо! Вярвай! Поздрави!

  • Старшно много ми хареса=даже ще го прочета още веднъж!
    Поклон!
    Ники
  • и от лятото до сега си останал без жена-горкият
    поздрави за стиха много ми хареса
  • добре е ВАЛЬО ПОЗДРАВ

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...