ХУБАВАТА РИТА
С лице омайно,
свежо, като маргарита,
при мен, през лятото
пристигна Рита.
Усмихнах се,
от радост засиях,
да я прегърна нежно
аз тогава пожелах.
Тя беше чудна хубавица,
с руса,
къдрава косица.
Като светица бе добра.
Разтапях се,
щом чуех и гласа.
Но бързо лятото отмина
и от домът ми Рита си замина,
завърна се в градът голям,
а аз на село - пак останах сам!
© Валентин Добрев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
