10 апр. 2008 г., 14:45  

Художничка на болката

949 0 1


              Пред мойте бели листи болката позира.
              Схванах се. Не исках лицето и да претворя.
              Талантът ми чудесни щрихи нарисува.
              Отказвах и, но нагла беше Тя!

              Завърших "прекрасната" творба.
              Прелъсти ме, ръката ми не устоя.
              Умора, чувство за вина.
              Дали ще се хареса "красивата и грозота".
            
             На други чувства не можех да платя.
             Все на кредит се опитвах да живея.
             Красивите модели отблъсна бедността.
             Музата ми смачкана скрих в пустота.

                              27.03.08г.
  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малина Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...