10 апр. 2008 г., 14:45  

Художничка на болката

951 0 1


              Пред мойте бели листи болката позира.
              Схванах се. Не исках лицето и да претворя.
              Талантът ми чудесни щрихи нарисува.
              Отказвах и, но нагла беше Тя!

              Завърших "прекрасната" творба.
              Прелъсти ме, ръката ми не устоя.
              Умора, чувство за вина.
              Дали ще се хареса "красивата и грозота".
            
             На други чувства не можех да платя.
             Все на кредит се опитвах да живея.
             Красивите модели отблъсна бедността.
             Музата ми смачкана скрих в пустота.

                              27.03.08г.
  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малина Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...