Apr 10, 2008, 2:45 PM  

Художничка на болката

  Poetry
948 0 1


              Пред мойте бели листи болката позира.
              Схванах се. Не исках лицето и да претворя.
              Талантът ми чудесни щрихи нарисува.
              Отказвах и, но нагла беше Тя!

              Завърших "прекрасната" творба.
              Прелъсти ме, ръката ми не устоя.
              Умора, чувство за вина.
              Дали ще се хареса "красивата и грозота".
            
             На други чувства не можех да платя.
             Все на кредит се опитвах да живея.
             Красивите модели отблъсна бедността.
             Музата ми смачкана скрих в пустота.

                              27.03.08г.
  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малина Арнаудова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...