10.04.2008 г., 14:45  

Художничка на болката

947 0 1


              Пред мойте бели листи болката позира.
              Схванах се. Не исках лицето и да претворя.
              Талантът ми чудесни щрихи нарисува.
              Отказвах и, но нагла беше Тя!

              Завърших "прекрасната" творба.
              Прелъсти ме, ръката ми не устоя.
              Умора, чувство за вина.
              Дали ще се хареса "красивата и грозота".
            
             На други чувства не можех да платя.
             Все на кредит се опитвах да живея.
             Красивите модели отблъсна бедността.
             Музата ми смачкана скрих в пустота.

                              27.03.08г.
  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Арнаудова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...