10 abr 2008, 14:45  

Художничка на болката

  Poesía
952 0 1


              Пред мойте бели листи болката позира.
              Схванах се. Не исках лицето и да претворя.
              Талантът ми чудесни щрихи нарисува.
              Отказвах и, но нагла беше Тя!

              Завърших "прекрасната" творба.
              Прелъсти ме, ръката ми не устоя.
              Умора, чувство за вина.
              Дали ще се хареса "красивата и грозота".
            
             На други чувства не можех да платя.
             Все на кредит се опитвах да живея.
             Красивите модели отблъсна бедността.
             Музата ми смачкана скрих в пустота.

                              27.03.08г.
  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....