21 июн. 2005 г., 16:38

Художникът

Поэзия

1.1K 0 3

Усмивка на художник
в невидимия
фон
на бялото платно -
отроче
на груба кедрова кора,
дълбана
с формата на лодка
от взиране до корен ...

Успял
да скрие себе си
в длетото на съдбата
оставя
своето присъствие
в естествените
фигурки
от напластената смола.

Безкрайно абстрахиран
от предразсъдъци
и форми
загатва с лъч
абстрактното си хрумване
за Път,
по който ...
ние сме мишените.

На фона
на млечно-белите нюанси,
достига
пълното си заличаване -
до образ,
за да направи
съществуването вечно...

А тази сутрин
четката му
е безкрайно синя
и погледа
е странно замечтан.
Рисува ...
цвета на необятното
в очите ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tuik (Атанас Спасов)

Уникално, художник с думи.

2006-04-15T22:03:58+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Една усмивка и от мен, макар да не съм художник, но ти си!

2005-06-23T17:46:15+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Да

2005-06-22T21:42:40+03:00