21 июн. 2005 г., 16:38

Художникът

1.1K 0 3
Усмивка на художник
в невидимия
фон
на бялото платно -
отроче
на груба кедрова кора,
дълбана
с формата на лодка
от взиране до корен ...

Успял
да скрие себе си
в длетото на съдбата
оставя
своето присъствие
в естествените
фигурки
от напластената смола.

Безкрайно абстрахиран
от предразсъдъци
и форми
загатва с лъч
абстрактното си хрумване
за Път,
по който ...
ние сме мишените.

На фона
на млечно-белите нюанси,
достига
пълното си заличаване -
до образ,
за да направи
съществуването вечно...

А тази сутрин
четката му
е безкрайно синя
и погледа
е странно замечтан.
Рисува ...
цвета на необятното
в очите ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...