21 jun 2005, 16:38

Художникът

  Poesía
1.1K 0 3
Усмивка на художник
в невидимия
фон
на бялото платно -
отроче
на груба кедрова кора,
дълбана
с формата на лодка
от взиране до корен ...

Успял
да скрие себе си
в длетото на съдбата
оставя
своето присъствие
в естествените
фигурки
от напластената смола.

Безкрайно абстрахиран
от предразсъдъци
и форми
загатва с лъч
абстрактното си хрумване
за Път,
по който ...
ние сме мишените.

На фона
на млечно-белите нюанси,
достига
пълното си заличаване -
до образ,
за да направи
съществуването вечно...

А тази сутрин
четката му
е безкрайно синя
и погледа
е странно замечтан.
Рисува ...
цвета на необятното
в очите ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...