Jun 21, 2005, 4:38 PM

Художникът

  Poetry
1.1K 0 3
Усмивка на художник
в невидимия
фон
на бялото платно -
отроче
на груба кедрова кора,
дълбана
с формата на лодка
от взиране до корен ...

Успял
да скрие себе си
в длетото на съдбата
оставя
своето присъствие
в естествените
фигурки
от напластената смола.

Безкрайно абстрахиран
от предразсъдъци
и форми
загатва с лъч
абстрактното си хрумване
за Път,
по който ...
ние сме мишените.

На фона
на млечно-белите нюанси,
достига
пълното си заличаване -
до образ,
за да направи
съществуването вечно...

А тази сутрин
четката му
е безкрайно синя
и погледа
е странно замечтан.
Рисува ...
цвета на необятното
в очите ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...