Художникът
В памет на Йордан Денев
На художника картините без глас говорят
иззад завесата, надиплена от тюл червен.
Един статив в прозореца се взира -
от покривите той е вдъхновен.
От слънчевото зарево огрени,
гласа си извисяват ято птици.
А той - художникът - пак Музата прегърнал,
извайва с четка, а в очите му - искрици.
Палитрата му цяла е платнище
като небе, посипано с безброй звезди.
За нас рисува бащино огнище
чрез светлина, с която той ни покори.
В спомени картини ще говорят
чрез четката на славния творец.
И паметта ни дълго ще дълбаят
великите творби на звездоброец.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
